Регионални новини

 

Образованието, глупако! - от 08/06/10 - 01:27 PM

Кое може да е по-лошо от тежка финансова и икономическа криза? Дълготрайната криза. А какви може да са причините за нея? Колкото и да ви сърби да изброявате в продължение на минимум страница, причината е само една - лошо образование.

Главозамайващата некомпетентност, а понякога и неграмотност на най-високо управленско ниво, в цялата държавна администрация, институти, фирми, университети и училища е първопричината за криза, която тепърва предстои. Как можем да разчитаме да се построи един път, да речем, ако инженерите, които ще го правят са некомпетентни и нямат елементарна представа от най-новите технологии за строеж на пътища, за съдържание на асфалтовата смес, за температурни разлики, влага, локален климат?

Или пък, как да разчитаме да си оптимизираме и облекчим работата във фирмата с нов програмен продукт, когато наемаме компютърна фирма, в която работят незавършили или току-що завършили студенти, които се опитват да приложат на практика заучените в университета схеми и накрая правят продукт, който дори и те не могат да ползват? Как да отстоим националните ни интереси, когато за външен министър ни се предлага човек, който не знае къде е Сомалия например?

Или пък как да разчитаме, че интересите ни са защитени, когато в парламента депутатите са на възраст, на която трябва да са още в университета или да трупат първите си години стаж и нямат идея как се чете закон или що е то закон изобщо?

Вероятно ще изпусна да изброя много други важни неща, но всъщност идеята е една - без смислено образование, произвеждащо хора, които умеят и обичат да мислят, да анализират, обсъждат, да търсят аргументи, доказателства, да се стремят към новото и непознатото, държавата ни ще затъва все повече и повече в криза, за чийто размер дори не можем да се досетим. Или казано с икономически термини, докато не започнем да произвеждаме конкурентоспособност сме загубени.

Разбира се, че образованието се прави с пари. Преди всичко обаче то се прави с национално съгласие - на какво е важно да научим децата ни (бъдещите данъкоплатци). След това се прави с трудна и тежка реформа, която вероятно ще остави много хора на улицата, но пък ще гарантира, че в необозримото бъдеще може и да имаме напредък.

Нашето образование страда от тежка комплексарщина - търсейки баланса между възрожденски традиции и псевдосоциална стабилност, виреещи в пазарна конюнктура с високотехнологичен уклон. Тази смес сама по себе си е взривоопасна. Без да навлизам в подробности какви произведения трябва да изучават децата ни в часовете по литература, ще кажа само, че това са подробности.

Много по-важно за онези, които ще правят бъдещите учебници е да знаят, че литературата е преди всичко дискусия. Това е писмен начин за обсъждане на даден проблем. От тази гледна точка, литературата трябва да се занимава с това да кара децата да говорят, да обсъждат, да спорят, да се ровят в други книги, за да дават аргументи в своя защита. Да не се съгласяват или пък да обожават, без да бъдат наказвани за това, че например не разбират Вазов, но за сметка на това намират нещо в Екзюпери и без да бъдат карани да зубрят и да разпознават цитати. Или казано по-кратко - да бъдат карани да разсъждават.

Литературата сама по себе си няма да направи чудеса. Тя може само да направи децата ни по-будни, стремящи се към книгите и към отстояване на личното мнение и позиция.

Друг важен предмет е математиката, която в момента е в състояние да откаже от училището и най-будните деца. Математиката трябва да накара децата да мислят логично и да търсят различни решения на даден проблем. Което означава, че трябва да се обръща повече внимание на решенията и по-малко на набиването на теория в главата. И най-вече да се избяга от порочната практика в главите на децата да се набиват схеми. Математиката не е хартиен шаблон, който детето да наложи върху задачата и да види дали ще пасне.

По същия начин трябва да бъде поставена логиката и в това, което ще учат децата в часовете по химия, биология, физика. Тези предмети трябва да им разкрият света, а не да го направят неразбираем за тях. Те трябва вместо да зубрят малоумно написани уроци и обяснения, да излизат навън, да изследват, да правят важни смеси и да виждат причината и следствието.

В крайна сметка, ако се замислим, онези велики учени, които са направили толкова много, за да се опитат да обяснят света, надали са учили висше в някой голям и престижен университет. Те просто са съзерцавали живота около тях и са стигали сами до "прозрението", че Земята, например, се върти около Слънцето.

Това съзерцание трябва да се стимулира у децата, а не как да се справят с купища безумни задачи, тестове и други, с извинение, малоумни решения в образователната система.

Големият проблем на горното обаче е кой? Откъде да се намерят учители, които вместо да карат децата да зубрят и да нямат собствено мнение, да ги поощряват, да не се отнасят с презрение към различните, да не ги наказват, че са намерили друго решение, за което те не са се сетили сами и така са злепоставени.

Нямам отговор на този въпрос. Но, както споменах по-горе, цялостното преобръщане на философията в образователната система трябва да стане след национален консенсус. И това преобръщане трябва да стане още от първи клас, да мине през гимназиите и да завърши в университетите.

Втрисам се от начина, по който се "ходи на лекции" във висшите ни училища. Защо да ми губят времето да стоя в зле отоплена зала и да слушам крайно отегчен от живота преподавател да ми чете от лекции с пожълтели страници или да драска по талашитена дъска с тебешир, от който навсякъде се стеле гипсов прах? Не е ли по-добре да се договори списък с книги, които трябва да се прочетат и след това да бъдат разнищени в часовете?

Факт е, че образованието е консервативна сфера, която трудно се променя. Не по-малък факт е обаче, че светът около нас се променя с динамика, каквато не сме познавали допреди 20 години. Но не динамиката на промените е проблемът. Драмата е в пълния отказ на обществото ни да я проумее. Защото, докато ние още поставяме катаджии из храстите, хората в развития свят получават уведомление по пощата си, че вече са глобени за нарушение на правилата за движение.

И, докато ние още създаваме заетост чрез ръчно метене на улиците, в развития свят използват машини. И, докато ние се редим на опашки, за да си платим данъците, хората правят това само с няколко движения по компютърната клавиатура. И именно в това се изразява прословутия термин конкурентоспособност - да намериш решение на проблем, което е най-евтино, търсено и може да влезе в употреба незабавно.

Аделина Марини, София


Автор: Аделина Марини, София
Предишни публикации
ЗаглавиеДатаАвтор
О Б Я В А за прием на проектни предложения към Стратегията за водено от общностите местно развитие за територията на „МИГ Главиница-Ситово Крайдунавска Добруджа”27/02/20 - 08:36 PMTG
ОБЯВА за прием на проектни предложения към Стратегията за водено от общностите местно развитие за територията на МИГ Главиница-Ситово Крайдунавска Добруджа27/02/20 - 08:43 PMTG
ПОКАНА ЗА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА СНЦ „МИГ ГЛАВИНИЦА – СИТОВО КРАЙДУНАВСКА ДОБРУДЖА”27/01/20 - 08:37 AMTG
Обява за прием на проектни предложения по мярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности ” от Стратегията за ВОМР на СНЦ МИГ Главиница-Ситово03/01/20 - 10:02 PMTG
В новия брой 15/2018 на регионалния седмичник в. Тутракански глас четете:12/04/18 - 03:46 PMTG
В новия 45 брой на регионалния седмичник в. Тутракански глас четете:20/12/10 - 10:27 PMTG
Традиционен мотокрос в Главиница13/10/10 - 12:36 PMTG
В новия бр. 28 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:03/08/10 - 12:37 PMTG
В новия брой 26 на в. Тутракански глас четете:05/07/10 - 08:35 PMTG
Как Читанката убива книгата08/06/10 - 01:23 PMРалица Ковачева, София
По стъпките на Таньо войвода - 201008/06/10 - 01:15 PMTG
В новия брой 21 на в. Тутракански глас четете:27/05/10 - 09:12 PMTG
В новия брой 19 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:17/05/10 - 04:18 PMTG
В брой 14 на регионалния вестник Тутракански глас четете: 09/04/10 - 08:17 AMTG
В новия брой 12 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:01/04/10 - 12:35 PMTG
В брой 11 на регионалния седмичник в. Тутракански глас четете20/03/10 - 12:30 PMTG
В брой 10 - 2010 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:18/03/10 - 01:01 PMTG
В брой 6 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:20/02/10 - 05:26 PMTG
В брой 5 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:08/02/10 - 07:40 PMTG
В брой 4 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:29/01/10 - 06:34 PMTG
В брой 3-ти на регионалния седмичник Тутракански глас четете:25/01/10 - 10:08 PMTG
В новия брой 2 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:15/01/10 - 10:21 AMTG
В брой 46 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:18/12/09 - 09:58 AMTG
В брой 41 на регионалния седмичник Тутракански глас четете: 19/11/09 - 10:24 PMTG
В брой 40 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:01/11/09 - 09:11 PMTG
В новия брой 39 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:25/10/09 - 04:32 PMTG
В брой 38 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:20/10/09 - 04:47 PMТГ
В брой 37 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:10/10/09 - 07:42 PMTG
В брой 36 на регионалния седмичник Тутракански глас четете:03/10/09 - 07:16 PMTG